Показвания миналата седмица

Последователи

понеделник, август 24, 2009

защото нямаше обувки

Този, който те бутна в дупката
на собствения ти глас
не бях аз.
По това време разкъсвах с охота
нощта,
отхапвах сладкото месо на
гърдите ти,
след това по-ниско,
до венериния хълм,
напъхвах главата си в него
и го разчепквах на срички,
които никога нямаше да се превърнат
в думи.

Този, който откри в стаята ти
дъжда
и го превърна в пясък
не бях аз.
Точно тогава решихме,
да се доверим на морето,
защото бе сляпо,
тишината се свлече
на колене,
а сенките ни избягаха,
за да не пречат.

Този, който пресушаваше
бъбривците
и ги отпращаше са смучат
изсъхналите корени
не бях аз.
В същата зима
с теб издухвахме ежедневието
от вените си
и пускахме по тях да кацат
чапли
и препускат носорози.

Този, който загърбваше въпросите ти
с дълги изречения
не бях аз.
През онзи януари аз дори нямах
име,
но вече те бях намерил
сред загубените значения
и чуждите притежания,
а любовта не си отиваше,
защото нямаше обувки.

Няма коментари: