все някога ще бъда до
все някой ще ми каже да
все някак ще ми го
а после ще замина за
там всичко ще започва от
и ще завършва вчера
там дога няма да е хот
какъвто е да е размера
там събота ще е четвъртък
и всяка ще изглежда като нея
там жив ще бъда
колкото и мъртъв
докато полека избледнея
ще духат топли ветрове
и супата ще е безсолна
там не съществува не
ще никнат космите ми волно
там аз ще бъде вътре
но
къде ли не е тъмно
в очакване на някакъв годо
все някога ще съмне
когато се завърна във
наоколо ще бъде много
ще се увия в пъпната си връв
и ще попитам аз
защо го
защото и да кажа на
къде ръцете си ще дена
затънали във чуждата вина
че всъщност събота е седем
защото пак ще бъде три
и утре също ще е толкова
все някога пак ще вали
как лесно думите възторгват
Няма коментари:
Публикуване на коментар