мъглата проснала се - сляпо намерение
разсмива немите ключалки
просветва изход
отклонение
провисва после - вехта закачалка
за ласките
от похот избледнели
за думите
оплешивели жалко
за пръстите
останали несмели
за смъртите
банално малки
по ъглите написаните маргинали
примигват ситно
с интерес
събуждат се тротоарите заспали
от струйките на препикаващ пес
разкършени походки преминават
през улици
разчекнати бедра
а крачките им криви прималяват
достигайки до глухите недра
звездите яхнали умората
пробиват на прозорците петната
изменят им историята
а щорите
подреждат ги в редици
до цветята
забучени във спукани саксии
не виждали ни вятър
ни полета
повехнали
почти със стрии
увити в прах
като галета
пришитите вечерни часове
добавят скука в чая
разбъркани от дълги гласове
и къси мигове омая
след това прихожда нощ
разбира се
и тлееща луна изтърсена
в постелята се валя
свива се
и там остава непотърсена
