навред

Да умирам от любов изобщо не е
Ще разбера кой какъв е, за да мога
Неспособен съм да скоча дето
Тогава я изтъкавам от въздух, а тя ме
Безпогрешно напипвам единствения начин и
Не искам много, само оня първи
Дъвча маниока, за да й
А после си отстъпвам мястото, но тя още
Потапям се и чакам да
Тогава тя ме събужда сякаш
Сънят, този прашен дъжд отново
Мъглите, които не можаха да ни
После се склопиха едни очи и изведнъж
Пътуването ме отведе над моите
Но да разчитам на подарък, е все едно някой
Най-доволно се отпуснах, чак
Погалих я, а тя ми каза: чакай да те
Хващам се за дръжката, но после
Слага ми го полека, захвърлено посред
Където капки падат по гръб, докато навред
Нощем ни нямаше, а тя можеше все
Стихотворението е едно и също, обаче
Вечерните локви се потят, а от
Но кой пие чай посред
Или да кажа, че по здрач
Тогава всички се разприказват и става
От тогава не съм я питал, но разбрах
Пеенето на петли е като другото, ала те
Точно като ръцете, които мърморещи
При това не един път, въпреки
Докрая ще те обичам, та ние само

тя

тя беше толкова красива
изящна - като арката Дефанс
като печална Каста Дива
като надежда
дадена в аванс

по-скоро кръгла бе
отколкото квадратна
движенията й -
някак си внезапни
и всичко правеше
обратно
но пръстите й бяха
деликатни
очите й -
танцуващо зелени
косите -
цяла я обличат
а устните - опитомени

обичаше да коленичи

езикът й бе
облак влажен
тилът й - мъхест дим

ръцете -
сякаш искат да ти кажат

а ароматът й - неуловим
гърдите й -
два слънчогледа
а пеперудата й -
хищна глътка
и косъмчета -
като съседи
а веждите й -
изпотени хрътки
бедрата -
щедри обещания
коремът й -
Йерусалим
а зъбите й -
северно сияние

носът й - древен Рим

тя беше толкова красива
уплашена
и бяла
като лен
съзнанието ми още я попива

но тя е влюбена
в Шон Пен