Показвания миналата седмица

Последователи

вторник, септември 01, 2009

без цвят и мирис




страхливо куче в гърлото ме стиска
откъртва срички безнадежден дим
каишката му водопадно плиска
превръща ме във бързотечен мим
с гримаси нужни и черти тъй меки
от стъпалата лее се възторг
на По от гарваните звуци леки
заселват се на улицата “Морг”
най-сетне морно наредено
е доминото с плочки от сапфир
надеждно фалосът ми заземен е
от вчера мъртъв
и безпир
заето чува се от телефона
на първи ред съм седнал доубит
открадвам кърпичка от Дездемона
признавам че съм чист семит
щастлив сред правите лопати
уж всеки ден надавам вик
какво ли наготово там се клати
пробутвайки ми евтин трик
луните ми са пълни
облолики
слънцата ми – от суха мукава
звездите ми – надеждно скрити
сред пускащата кръв трева
сърцето ми е прах дъждовен
лицето – само две очи
ръцете ми са брод удобен
за преминаване
на две-на три
разпръсквам се – издухано глухарче
пропадам във просторен трап
на дъното удобно е макар че
бих искал да съм баобаб
сега без цвят съм и без мирис
поръсен с чай намазан с мед
със сняг в окото вместо ирис
и бяло е и бяло е навред