все някога ще бъда до
все някой ще ми каже да
все някак ще ми го
а после ще замина за
там всичко ще започва от
и ще завършва вчера
там дога няма да е хот
какъвто е да е размера
там събота ще е четвъртък
и всяка ще изглежда като нея
там жив ще бъда
колкото и мъртъв
докато полека избледнея
ще духат топли ветрове
и супата ще е безсолна
там не съществува не
ще никнат космите ми волно
там аз ще бъде вътре
но
къде ли не е тъмно
в очакване на някакъв годо
все някога ще съмне
когато се завърна във
наоколо ще бъде много
ще се увия в пъпната си връв
и ще попитам аз
защо го
защото и да кажа на
къде ръцете си ще дена
затънали във чуждата вина
че всъщност събота е седем
защото пак ще бъде три
и утре също ще е толкова
все някога пак ще вали
как лесно думите възторгват
вторник, септември 15, 2009
моцарт, когато е четвъртък
гладната муха
влетя в четвъртъка ми
настани се в неговия следобед
докато се намирах още в
първата си причина
и имах само
себе си
няколко мустакати думи
и две-три относителни истини
търсех името си сред многото
но не бързах
изброяването на имена помага
когато наоколо лети гладна муха
и скубе думите ти
лакомо
избрах Свенух
както се наричах преди десет години
но всички вече бяха забравили
изтупах го
и го сложих в джоба си
при кюфтето
обитаващо го от детството ми
вече обезплътено
но солено
солено
откопчах очите си
за да пусна там Моцарт
дано да ми хареса
като го видя отвътре
а той – все така нагъл
опита да ги оцвети сини - изгоних го
отказвайки се завинаги от
реквиемите им
чувах вече стъпките на петъка
прескачащи заспалите на стълбите
кучета
и пуснах думите да копаят тунел
към срядата
търсейки равновесие
и харесващ се на останалите
център
Евое! Евое!
извикаха те
когато го откриха
и ме задърпаха натам
с орфенлунгите си
като че ли съм пропуснал всички среди
в живота ми до тук
опитах да се направя на
изумен
но лесно ли е това
когато наоколо е разумно
а мухата търси къде да кацне
докато всичко е наред
тъкмо тогава вратата се
отвори
и на прага й се появи
една изтънчена компенсация
готова да усмири всяко
недоволство
а оскубаното пиле почукваше от
фурната
защото бе настъпил часът за летене
Абонамент за:
Публикации (Atom)