те говорят за смъртта
както ти говориш за плод
те гледат морето
както ти гледаш кладенец
жените са похотливи
под боязливото слънце
ако не е зима
това не е лято
дъждът се сипе на зърна
и кънти
няколко стари бели коне
тананикащи Гоген
няма бриз
и времето е спряло
от тъмнината извират точки тишина
ставащи огромни от луната
морето се разкъсва
разцепено
от скали с безумни имена
по-нататък кучета
песни на разкаянието
и няколко стъпки
няколко стъпки танц
нощта е победена
а ветровете - разбити
сърцето е пътешественик
а бъдещето - случайност
животът е поредица редки мигове
и повече интервали
изпълнени с техните сенки
на Маркизите
Няма коментари:
Публикуване на коментар