Показвания миналата седмица

Последователи

вторник, септември 15, 2009

моцарт, когато е четвъртък



гладната муха
влетя в четвъртъка ми
настани се в неговия следобед
докато се намирах още в
първата си причина
и имах само
себе си
няколко мустакати думи
и две-три относителни истини
търсех името си сред многото
но не бързах
изброяването на имена помага
когато наоколо лети гладна муха
и скубе думите ти
лакомо
избрах Свенух
както се наричах преди десет години
но всички вече бяха забравили
изтупах го
и го сложих в джоба си
при кюфтето
обитаващо го от детството ми
вече обезплътено
но солено
солено
откопчах очите си
за да пусна там Моцарт
дано да ми хареса
като го видя отвътре
а той – все така нагъл
опита да ги оцвети сини - изгоних го
отказвайки се завинаги от
реквиемите им
чувах вече стъпките на петъка
прескачащи заспалите на стълбите
кучета
и пуснах думите да копаят тунел
към срядата
търсейки равновесие
и харесващ се на останалите
център
Евое! Евое!
извикаха те
когато го откриха
и ме задърпаха натам
с орфенлунгите си
като че ли съм пропуснал всички среди
в живота ми до тук
опитах да се направя на
изумен
но лесно ли е това
когато наоколо е разумно
а мухата търси къде да кацне
докато всичко е наред
тъкмо тогава вратата се
отвори
и на прага й се появи
една изтънчена компенсация
готова да усмири всяко
недоволство
а оскубаното пиле почукваше от
фурната
защото бе настъпил часът за летене

2 коментара:

Анонимен каза...

Malko/mnogo pretenciozno zvuchi.
Inage e !!!! UGUPU_MAX

Анонимен каза...

extra e! bravisimo!