Показвания миналата седмица

Последователи

понеделник, август 24, 2009

JULIO CRTAZAR възрастта на любовта



Ако лъвовете бяха червени,
ако в средата на гръдния им кош се виждаше биещо сърце от ахат,
щеше да е малко като това, което между ръцете ми
се ражда от твоя необуздан кошмар,
от твоята луна, напоена със слюнка и минало.
Не е красива любовта, преди е.

превод: Алекс Сандев

защото нямаше обувки

Този, който те бутна в дупката
на собствения ти глас
не бях аз.
По това време разкъсвах с охота
нощта,
отхапвах сладкото месо на
гърдите ти,
след това по-ниско,
до венериния хълм,
напъхвах главата си в него
и го разчепквах на срички,
които никога нямаше да се превърнат
в думи.

Този, който откри в стаята ти
дъжда
и го превърна в пясък
не бях аз.
Точно тогава решихме,
да се доверим на морето,
защото бе сляпо,
тишината се свлече
на колене,
а сенките ни избягаха,
за да не пречат.

Този, който пресушаваше
бъбривците
и ги отпращаше са смучат
изсъхналите корени
не бях аз.
В същата зима
с теб издухвахме ежедневието
от вените си
и пускахме по тях да кацат
чапли
и препускат носорози.

Този, който загърбваше въпросите ти
с дълги изречения
не бях аз.
През онзи януари аз дори нямах
име,
но вече те бях намерил
сред загубените значения
и чуждите притежания,
а любовта не си отиваше,
защото нямаше обувки.

я виж пороя на бедрата

измамен изгрев не изменя
измамен здрачът е
и той
превръща се в купища от светлина
без спомен никакъв
но кой
ще влезе вътре
във агонията
преяла от любов
я виж
обгърната от всички щастия
ех вкусна е годината все още
докато някой рони я
и тя преяла влиза във дома
на всеки скачащ срам
насам-натам
се разминава с другите до дъно
я виж
ех две пък винаги се разминават
защипани
едно към кулата
а другото люлее се
но вяло
с цигулки топли круши
и облите гърди нали така
там
там ще се промуши
обезмислителят намазан
като филия
напряко и във другата посока
преяжда с тях
и то
едно наопаки
две налице
това е казано
защо
защо
я виж
как мъртво е нали
докато поляга криво-ляво
надясно пусто е
я виж
в морето дупка
в нея люшка се море
неуталожено
и чувства се добре
ех дребното телце споено
без белег право във очите
небе потрепва като звук
и пепелнопокрития неук
отворен мозък се ветрее
към четирите стени
които весело стърчат
до тях пък времето немее
ех хубаво е да си рак
на нечия гърда или простата
за да се свърши пак
но как
на светлата подтиснатост
в средата
косите са полегнали безветрено
разтлани като плаж безкраен
гърдите – две вилнеещи небета
заглъхващи
до сетен стон
пороят на бедрата
корените на тревите между тях
и устните
разтворени от нетърпелив език
претърсващ любовта
до пресушаване

г-н N

катереше се по изпочупените
гърди на нъображението
олекнал
защото слънцето вече залязваше
макар че нъцете му бяха само на няколко
седмици
имаха само по три пръста
и меки нлани.

на челото му набъбваше нвезда
а привечер около нея пърхаха
ниско подстригани луни
ножата му – и тя – надифена
почти без косми
но вече усещаже вибрациите на
кашлящите рози
и музиката на орнестъра
свирещ всяка вечер на Големия ъгъл
където Времето и Нространството
се целуваха
без да им нука от
пуфтящите нуми
произнасяни от обществото
и неговите сериозни нредставители

бяха отнесли нласа му
някъде и
засега
назговаряше само с очи
едно нигане – да
две – не знам
три – оничам те

когато за пръв път и нигна три пъти
те помисли че има сенна нрема
но не
но не
защото заедно с това й поднесе и
три кашлящи рози
чиния топла нупа
дори и лъжица в нея

няколо некунди го
гледаше като изтрит
но после го забеляза
и се уснихна
как да е

в края на разсъждението
не знаейки дали е преди
или след това
тя го обикна
завинаги и даже отвъд
дори от време на време
нашляше
за да прилича на кашлящите рози
които растяха на главата му
вместо носа
а те се изчервяваха още повече
но с охота

когато нроговори
първите му думи не бяха
мама не бяха и нладен съм
не
не
вие вече се нещате – той й
каза
оничам те
повтори го
оничам те
а после изведнъж унря
с уснивка на вече оформените му
устни
а на главата му ръкопляскаха
и кашляха
кашлящите рози
защото това беше ноезия
нузика
и най-невероятния ниг
в нселената