вивалди

Не беше утро.
Огледалата драскаха с очите си
за да извадят часовете от съня
а те минутите си вдишваха
нвабъбваха
като че ей сега...

Не беше ден.
Чадърите
от някого отворени
превръщаха се в куполи на катедрали
а пясъкът притулено говореше
на слънцето
преди да го запали.

Не беше вечер.
Вятърът се беше хванал
в мрежите
попивайки във камъните сетни
вълните с ласки ги обливаха
а после се отдръпваха кокетно.

Не беше нощ.
Цигулки онемели
отрониха дъжда
от всичките годишни времена
а между тях сезоните се сменяха
като трева
като трева
като трева...

JACKUES BREL на Маркизите

те говорят за смъртта
както ти говориш за плод
те гледат морето
както ти гледаш кладенец
жените са похотливи
под боязливото слънце
ако не е зима
това не е лято
дъждът се сипе на зърна
и кънти
няколко стари бели коне
тананикащи Гоген
няма бриз
и времето е спряло
от тъмнината извират точки тишина
ставащи огромни от луната
морето се разкъсва
разцепено
от скали с безумни имена
по-нататък кучета
песни на разкаянието
и няколко стъпки
няколко стъпки танц
нощта е победена
а ветровете - разбити
сърцето е пътешественик
а бъдещето - случайност
животът е поредица редки мигове
и повече интервали
изпълнени с техните сенки
на Маркизите