no mystery

ухаеше бавно
всяко нейно движение бе обяснение
а всеки поглед – победил гладиатор
очакващ овации
мислите й бяха пияни пеперуди
с тях отлиташе и последното благоразумие
fuck off Декарт
думите растяха между нас
като тръстики
и ние дълго ги четкахме
преди да ги облечем
и легнем с тях
в постелята на прекършения следобед
в която на топло се бе свил
един спомен
превърнал се в речник на лица и дни
той изсипваше от шепата на езика си
полепналия по него дим
загръщаше с него болката във фа-диез
прииждаща от педантичното пиано
а от капандурата
пърхаше един лош стих
вътре в тях заваля
а тя му прошепна:
розата е роза е роза е роза

в шепата на езика си
съхраняваше прекършения следобед
недопит и с оръфани краища
на него се качваха
отправили се пътници
които не можеха да бъдат тук
само тя ухаеше бавно
и вървеше в обратна посока
като пияна пеперуда
с полепнал по лицето дим
а очите й бяха речници на лица и думи
които поникваха като тръстики
вместо мигли
там се задържаше болката във фа-диез
тя я връщаше на педантичното пиано
хлопвайки капака му
и обезлюдявайки улиците
го канеше отново в себе си
за да
обезкосми смисъла на съществуването си
fuck off Декарт
защото розата е роза е роза е роза

ъгълът стоеше сам
с кръстосани боси улици
докато се появи тя
с русите си треви
в този момент мисленето
не беше съществуването ми
fuck off Декарт
с пръсти намирах мястото по тях
на които да татуирам музика
изтривайки тъгата във фа-диез
натрапена им от педантично пиано
в шепите на езиците ни
се пресяваха думи
които от дълго време стояха там
обезкосмявахме ги
преди да ги облечем
в прекършения следобед
в който само
розата е роза е роза е роза

тайният живот на думите

Те се раждат като нас
със свои лица и мирис
излизат от вратата
през която никога не
са влизали
обитават времето
надничат от своя мрак
към неговия
с най-добри намерения
очертават контурите
на безсънието
изпълват средата
на нулите
докато стигнат дъното
на фунията
където се превръщат
в старици
куци сърца
разкрити тайни. 

Понякога се скриват зад ъгъла
тогава онемяваме
или напускат кръстовищата
и поемат по който и да е било друг път
обявявайки го за единствен
подхлъзват интуицията
с някой напет глагол
а после се смеят
с нечии гласове
друг път целуват
вместо нас
за влажен език използват
френско "R"
а върху зърната на гърдите
подскачат на срички.

Случва се да извадят
от джоба на живота си
бяло знаме
развявайки локалния уют
или да се извикват
за да се почувстваме достойни
един за друг
изтискват сок от гробището
превръщайки го в спомени
отразяват се в металните дръжки
на врати
или в лъскавите копчета
след това потъват в пясъците
на своя Синай
като внимават да не оставят
увисали конци. 

Е, понякога.

Но съвсем малко.