когато обели еврейския сатен от лицето ми
и синьото полепна по него като легнала жена
откъснах очите си
посред бял ден
и ги оставих да клечат на завет
опънах хоризонта
докато се пръсне
и морето го погълне
на малки хапки
ослепях
заедно с капката
която изсъска върху сърцето ми
и се изпари
поставям го изсушено
между страниците ти
