Показвания миналата седмица
Последователи
вторник, август 25, 2009
понякога
понякога
но само следобяд
спохождат ме самоубитите блондинки но утрините там са тихи и звук се чува от недовършените
свирки
препълнени със семе и неизпита плът
къде ли свършва този път
повнякога
но само във четвъртък
далече от Париж от Сан Франциско по-далече мухите старите приятелки накацват ме на мястото
което си натъртих
кое е то ще ме попитате
сърцето е
но то понякога отсъства люлеещо се в стол бамбуков цевта опряна е в главата и само
пръстите ми
свити те
погалват в тъмното косите ти
обичам те
дори понякога обичам те изцяло
и светвам крушка електрическа която прави всичко
бяло
бяло
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар