вивалди

Не беше утро.
Огледалата драскаха с очите си
за да извадят часовете от съня
а те минутите си вдишваха
нвабъбваха
като че ей сега...

Не беше ден.
Чадърите
от някого отворени
превръщаха се в куполи на катедрали
а пясъкът притулено говореше
на слънцето
преди да го запали.

Не беше вечер.
Вятърът се беше хванал
в мрежите
попивайки във камъните сетни
вълните с ласки ги обливаха
а после се отдръпваха кокетно.

Не беше нощ.
Цигулки онемели
отрониха дъжда
от всичките годишни времена
а между тях сезоните се сменяха
като трева
като трева
като трева...