тайният живот на думите

Те се раждат като нас
със свои лица и мирис
излизат от вратата
през която никога не
са влизали
обитават времето
надничат от своя мрак
към неговия
с най-добри намерения
очертават контурите
на безсънието
изпълват средата
на нулите
докато стигнат дъното
на фунията
където се превръщат
в старици
куци сърца
разкрити тайни. 

Понякога се скриват зад ъгъла
тогава онемяваме
или напускат кръстовищата
и поемат по който и да е било друг път
обявявайки го за единствен
подхлъзват интуицията
с някой напет глагол
а после се смеят
с нечии гласове
друг път целуват
вместо нас
за влажен език използват
френско "R"
а върху зърната на гърдите
подскачат на срички.

Случва се да извадят
от джоба на живота си
бяло знаме
развявайки локалния уют
или да се извикват
за да се почувстваме достойни
един за друг
изтискват сок от гробището
превръщайки го в спомени
отразяват се в металните дръжки
на врати
или в лъскавите копчета
след това потъват в пясъците
на своя Синай
като внимават да не оставят
увисали конци. 

Е, понякога.

Но съвсем малко.